[vc_row][vc_column][vc_text_separator title=”Един уикенд с Aprilia Tuono 1100 MY2019″ border_width=”2″][vc_column_text]

Благодарение на Италия Моторс, имах възможността да се докосна до новата Aprilia Tuono 1100 Factory V4. Току що регистрирана само на няколко километра, естествено беше представена първо в култовото „Мементо“.  Разбира се, че погледите на случайни минувачи и закоравяли мотористи бяха привличани от „лъскавата машина“ за едните и едвам забележимото V4 за другите.

Беше петък вечер, а за планираната разходка в неделя имаше цял един ден.

[/vc_column_text][vc_single_image image=”529″ img_size=”large” alignment=”center” style=”vc_box_border” onclick=”img_link_large”][vc_column_text]

В съботния ден разходих машината из София. В града със стандартните настройки на окачването и карта на двигателя, мотоциклетът се държеше възпитано. Без рязкост в ускорението и с достатъчна работа на моторната спирачка. Това обаче не пречеше, дори със стоковата генерация, след 3-4 хиляди оборота да се усеща италианският темперамент на машината и автомобилите да се отдръпват от осовата линия. Един плътен и внушаващ усещане за безгранична мощ звук, който в следващите два дни щеше да ме следва J.

Още докато прибирах Априлята към гаража, предвкусвах емоциите и насладата, които щеше да ми донесе.

Планът – тръгваме от София 9:30, малко магистрала, малко Кресненсо дефиле, Микрево-Раздол (чисто новичък асфалт), Попови ливади, Гоце Делчев, Предела и София. План като за има няма 500км.

[/vc_column_text][vc_single_image image=”530″ img_size=”large” alignment=”center” style=”vc_box_border” onclick=”img_link_large”][vc_column_text]

Събота вечер… какво да прави човек освен да чете менюъли, разглежда диаграми на въртящ момент и отзиви за фабрично монтираните Пирели супер корса.

Сухата статистика:

175 конски сили и 121Nm, задвижват тежащият само 209км (напълно зареден) мотоциклет. Красивите и сигурни Pirelli … 200/55/17 и 120/70/17, задържат цялата тази мощ на асфалта. Редица системи се грижат за сигурността, започвайки със стандартните вече Cornering ABS, Traction control, lounch control и всичко това обединено от интелигентна APRC System (Aprilia Performance Ride Control) система, контролираща електронно контролираното предно и задно окачване. Разбира се немога да отмина и перфектната работа на спирачната система Brembo.

Неделя сутринта, дънките и отворената каска са заменени от коженият костюм и аеродинамичната такава J щеше да пропусна вятъра в косите.

След кратък разбор с останалите колеги мотористи, тръгваме по „хлъзгавите“ (може и без кавичките) столични булеварди. Първоначално по леко и внимателно, в последствие успокоен от светещите лапмпички по прекрасният дисплей (с отлична дневна видимост и автоматично преминаване в нощен режим при промяна в околната осветеност), малко по-агресивно, се изнасяме до магистрала „Люлин“. Както пише в ръководството, първите поне 1000км, е желателно да се кара с не повече от 7 500-8 000 оборота. За няколко секунди, увлечен от зашеметявашият звук забравям указанията и вече се движа с малко над разрешената скорост. Връщам се в нормативно установените граници и започвам да търся позицията в която ще усещам насрещният вятър най-слабо. За мое учудване, „голият“ мотоциклет, предлага аеродинамичен комфорт за ездача до около 145км/ч. независимо от позицията и височината му.

Следва втората задача… разучаване на круйз контрола. Прекрасна екстра за скучните минути или часове по магистралите. С централен натиск и задържане на бутона се активизира системата, следващият централен натиск, установява скоростта, на която машината започва да се „носи сама“. Всяко побутване на бутонът в посока „+“ увеличава скоростта с 2км/ч, в посока „-„ същото, но на обратно. 🙂

[/vc_column_text][vc_single_image image=”531″ img_size=”large” alignment=”center” style=”vc_box_border” onclick=”img_link_large”][vc_column_text align=”center”]

Ако случайно или с цел деактивирате круйс контрола (натисната спирачка, съединител или върната ръчка за газта) можете да се върнете към удобно припомняната на дисплея запаметена скорост, като задържите бутонът в посока „+“.

Така неусетно в разучаване на всички функции и статистики за поведението на машината, наближаваме Благоевград. За статистиката, при изправен и заел аеродинамична форма водач, разходът на гориво варира с 0,5 до 2 л/100км. Средният разход при скорост 140км/ч е 7л/100км.

Напълнихме отново резервоарите и потеглихме из изтеглените завои в дефилето. Все още се опознавахме с темпераментната машина, но дори и за миг не усещах несигурност или непредвидимо поведение. Независимо от скоростта, завоите идваха и заминаваха, като малки гари, по пътя на скоростен влак. Мотоциклетът влизаше с лекота, държеше се стабилно и излизаше като по релси. Изпреварвания – добре… онзи звук, онзи звяр се пробуждаше и … завиждах на приятелите си, че имат възможността да чуват в цялата му сила топовният гръм от работата на шифтъра (нагоре и надолу), който сякаш отбелязваше началото на нова порция адреналин и наслада.

[/vc_column_text][vc_single_image image=”532″ img_size=”large” alignment=”center” style=”vc_box_border” onclick=”img_link_large”][vc_column_text]

Спазвайки всички ограничения, достигнахме до новоасфалтираният път Микрево-Раздол. Прекрасно място, прекрасна природа, прекрасни завои. За съжаление на някои от тях имаше камъчета, изнесени от товарните автомобили транспортиращи дърва за огрев. След малко суетене около екшън камерите, тръгнахме нагоре по 22 километровото трасе. И отново онзи звук ехтеше, след всеки завой по правите, в серпентините… нямаше нещо, което да ме спре… е може би онези малки камъчета…

[/vc_column_text][vc_single_image image=”534″ img_size=”large” alignment=”center” style=”vc_box_border” onclick=”img_link_large”][vc_column_text align=”center”]

След като загряхме гумите и се поопознахме, реших да изпитам онези цифри от сухата статистика J Наистина очакванията ми, че двигателят V4 ще обедини въртящият момент от V-образният двигател и равномерната и гладка работа на четирицилиндровият мотор се потвърдиха. След 4000-5000 оборота се събуждаше една буря от емоция, една вихрушка от пленяваща мощ, която те омайва и вдига на крилете си… и чуваш пак онзи тътен след себе си. Все пак, колкото и да игнорираш настоятелно светещите бели, жълти и червени лампи, се връщаш към действителността и се наслаждаваш на отличната работа в екип на спирачките и интилигентната електронна система за стабилност.

Така в игри и закачки, неусетно минават 22км, а когато си сам на върха, отнесен с магическо килимче до края на света (пътя) не остава нищо друго, освен да снимаш.

Не след дълго пристигат и останалите мотористи, с широки усмивки и мухи по визьорите.

Пътят на обратно изисква да се направят и няколко снимки сред прекрасната букова гора, на фона на Пирин планина и с криволичещият и подканващ път.

Следващата цел проходът „Попови ливади“ или познат още като „Папаз чаир“. Кратка спирка и на върха, снимка с паметника на Гоце Делчев и отново по машините (те разходвали средно 5-6л/100, ние явно всичките си запаси). Празните стомаси подтикват към по бързо каране, но останалият все още тук там пясък, настоятелно ни моли да сме внимателни.

По виещият се път със серпентини над град Гоце Делчев, стигаме до село Делчево. Обяд и обратно на пътя.

[/vc_column_text][vc_gallery interval=”3″ images=”515,535,536,537,512,511,506,505,509,510,508″ img_size=”medium” onclick=”img_link_large”][vc_column_text align=”center”]

 Участъкът от Гоце Делчев до Симитли е един от най-предпочитаните от мотористите пътища в България. Зареждаме, контрол на разходомера, нулиране на статистиката и … в рамките на пределно допустимата скорост. Завой след завой, подготовка, изпреварване… тътен.

Усещам как един мечтан и изпълнен с усмивки ден отминава. С машината вече сме изминали 400км. Мисля, че съм я опознал достатъчно, но все има нещо, което вдъхновява, което подтиква за още малко от онази наслада, заради която си заслужава и студа и слънцето и дъжда и горивото и несгодите.

В края на разходката, въодушевен от цялата емоция, изпитана от управлението на Aprilia Tuono V4 1100 Factory мога спокойно да споделя, че в живота има хора, пътувания, събития, за които човек би жертвал всичко. За биещото сърце на тази темпераментна, красива високо-технологична, носеща радост и наслада машина, е необходимо само да посетите представителството на Aprilia 😉

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]